Преди малко научих, че на този ден преди 49 години (12 май 1972 г.) е починал дядо ми по майчина линия, Васил Ангелов. За съжаление сме се разминали, защото аз идвам на този свят чак пет години по-късно. Изглежда от него съм наследил любовта към четенето, а през годините наследих и някои от книгите в библиотеката му.

Бил е протестантски пастир и умира като пастир на баптистката църква в София (1951-1972 г.). Преди това се е занимавал с книгоиздателска и книгоразпространителска дейност, както и с издаване на списание. От богословското си образование в Америка донася практиката да подготвя проповедите си като завършен текст, а освен тях въвежда в църквата библейски уроци за възрастни и беседи (лекции) на богословска тематика. Работи заедно със съмишленици от различни други протестантски деноминации по превода и разпространението на бележките на Скофийлд към диспенсационалисткото издание на Библията. Превежда и разпространява поредица от ръководства за лично и групово изучаване на Библията, които съдържат въпроси, целящи осветляването на неясните елементи в текста.

Преди години ми стана любопитно с колко много хора от различни по традиция църкви го е свързвало близко приятелство и практическо сътрудничество. Сред тях са п-р Димитър Ников (баптистката църква в Пловдив), п-р Йордан Господинов (баптистката църква във Варна), Стефан Стефанов (водач на Свободните братя), Жорж Попов (Българско библейско дружество), Васил Кожухаров (съборната църква в София), п-р Симеон Попов (методистката църква в Шумен), п-р Георги Тодоров (петдесятната църква във Велико Търново), Донка Кинарева (петдесятната църква в София), п-р Георги Арнаудов (петдесятната църква в Ямбол) и п-р Иван Оджаков (баптистката църква в Петрич). По време когато протестантите са потискани от комунистическата власт и дейността им е всякак спъвана, тези приятели образуват неформална мрежа, която служи за лично подпомагане и насърчение, превеждане и разпространение на “духовна” литература, и внасяне на литература, както и новини, от света зад “Желязната завеса”. В години когато мнозина пастири са принудени чрез натиск или прелъстени чрез обещания за привилегии да сътрудничат на Държавна сигурност, съществува и “мафия” от пастири и църковни активисти, които не се поддават и предават. Те са част от тази “квас” на Божието царство, която никаква тоталитарна власт не успява да ограничи.

Тепърва предстои да публикувам архивите на дядо ми, които съдържат стотици негови проповеди и лекционни бележки, всички броеве на списанието “Добри вести”, както и още много документи и писма.